Нотър Дам дьо ла Гард

*„Света Богородица Пазителка“*
Notre-Dame de la Garde
	„Света Богородица Пазителка“ Notre-Dame de la Garde
	Местоположение
Вид на храма	базилика
Страна	Франция
Религия	католицизъм
Епархия	Марсилия
Архитектурен стил	неовизантийски стил
Изграждане	1853 и 1864
Сайт	Официален сайт
	„Света Богородица Пазителка“ в Общомедия

Базиликата „Нотър Дам дьо ла Гард“ (на френски: Notre-Dame de la Garde – „Света Богородица Пазителка“) е католическа църква в Марсилия, Франция, построена между 1853 и 1864 г.

Проектирана е от архитекта Есперандьо, който проектира и катедралата „Сен Мари дьо ла Мажор“.

Екстериор[редактиране | редактиране на кода]

На 21 юни 1931 г. в присъствието на 300 хил. души върху статуята на Пресвета Богородица, издигаща се на върха на катедралата е била поставена корона. Статуята е висока 9,7 м и тежи 4,5 т. Позлатена е чрез 29,4 хил. златни пластинки.

Няма място в Марсилия, било то по вода или по суша, откъдето да не се вижда великолепната статуя. Пред входа на базиликата има 2 статуи. Едната е на пророк Исая, а другата – на Йоан Богослов.

Камбаната на базиликата е осветена през 1845 г. и е наречена Мария-Жозефина. Тя тежи 8234 кг, висока е 2,5 м., като езикът ѝ тежи 387 кг.

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Интериорът на храма е с широчина 32,7 m и с дължина 14 m. Всеки страничен параклис е 3,8 m от 5,4 m. Вътрешността е декорирана с 1200 m мозайки, както и редуващи се червени и бели мраморни колони и пиластри. Есперандо избира червен цвят, който да хармонизира с мозайките и не контрастира твърде много с белотата на карарския мрамор. Жул Кантини, отговорник за мрамора, открива такъв червен мрамор с жълти и бели вени в общината на Ла Сел, департамент Вар близо Бриньол. ^[1]

Мозайките са създадени между 1886 и 1892 г. от компанията Мора от Ним. Тесерите идват от Венеция и са създадени от вещи майстори в занаята. Всеки панел включва около 10 хил. тесери на квадратен метър, което означава, че базиликата съдържа приблизително 12 милиона малки кубчета от 1 до 2 см 2 (0,31 m²). Подовете са покрити с приблизително 380 m² на римски мозайки с геометрични фигури.

Неф[редактиране | редактиране на кода]

Коридорите на наоса са разделени на три равни части, всяка от които е с централен прозорец, който осветява параклисите. Външните пиластри и арките са съставени от редуващи се зелени и бели камъни. Долните прозорци на нивото на земята позволяват внасянето на дневна светлина в подземните параклиси на криптата. Височината на централния кораб е по-голяма, отколкото на страничните кораби, два малки прозореца осветяват куполите на храма, въпреки че тези прозорци не са видими от централната част.^[2]

В храма вътрешните страни са с подобни мозайки: върху поле от цветя, гълъби, подредени в кръг около централно цветче. Цветовете на цветята са различни за всеки купол: бял за югоизточната, син за средата и червено за северозападния купол. Медальоните по пандантивите изобразяват сцени от Стария Завет:

мозайки на средния купол
Плочките със закони
Ароновия
изглед
Свещник „Менора“
Кадилница

Трансепт[редактиране | редактиране на кода]

Трансептът е ориентиран Изток – Запад и осветен от два сдвоени прозорци, всеки с розета над прозореца. Таванът на трансепта е осмоъгълен, подкрепящ купола с 9 m в диаметър, съставен от 32 ребра и увенчан с кръст. Всяка стена на осмоъгълника съдържа прозорец, ограден от две червени гранитни колони и украсени с триъгълен фронтон. Полукръгът на апсидата е украсен с пет слепи арки от външна страна; всеки ограден от две червени гранитни колони.^[3]

Вътрешността на купола е украсена с мозайка с изобразени четири ангела на златен фон. Ангелите държат венец от рози, които предлагат на Дева Мария. Пандантивите в основата на купола съдържат изображения на четиримата евангелисти: лъвът символизира Марко, агнецът – Лука, орелът – Йоан и ангелът – Матей.

В тимпана над апсидата е изобразено Благовещение на Пресветата Дева: архангел Гавраил /отдясно/ обявява новината за раждането на Иисус на Мария /вляво/.

Сцени на трансепта
Йоан Евангелист
Централна част
Благовещение
Матей Евангелист

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официален сайт Архив на оригинала от 2009-02-17 в Wayback Machine.
Marseille Tourism highlights Архив на оригинала от 2017-06-16 в Wayback Machine.
Cathedral's website
Bells of Notre-Dame de la Garde

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Levet, Robert (1994). La Vierge de la Garde au milieu des bastions [The Virgin of the Guard within the fortress] (in French). Marseille: Tacussel. ISBN 2-903963-75-4.
↑ Levet, Robert (2008). La Vierge de la garde plus lumineuse que jamais [The Virgin of the Guard brighter than ever] (in French). Marseille: Association du domaine de Notre-dame de la Garde.
↑ Hildesheimer, Françoise (1985). Notre-Dame de la Garde, la Bonne Mère de Marseille (in French). Marseille: Jeanne Laffitte. ISBN 2-86276-088-9.

[1] Levet, Robert (1994). La Vierge de la Garde au milieu des bastions [The Virgin of the Guard within the fortress] (in French). Marseille: Tacussel. ISBN 2-903963-75-4.

[2] Levet, Robert (2008). La Vierge de la garde plus lumineuse que jamais [The Virgin of the Guard brighter than ever] (in French). Marseille: Association du domaine de Notre-dame de la Garde.

[3] Hildesheimer, Françoise (1985). Notre-Dame de la Garde, la Bonne Mère de Marseille (in French). Marseille: Jeanne Laffitte. ISBN 2-86276-088-9.

[1]

[2]

[3]